КОМПЮТЪРНА ДИАГНОСТИКА

.

Езика на болката е познат на всички без изключение и не се нуждае от превод. Нашият организъм прибягва към него когато иска да сигнализира за наличие на тази или онази патология. В това време ние се ограничаваме до използването на различни средства с които „заглушаваме“ досадните симптоми, нарушаващи обичайния начин на живот, при това не се замисляме сериозно за причините които ги предизвикват.

Болки в ставите – най-мъчителното проявление на заболяване на опорно-двигателния апарат. По статистика от тази патология страдат около 30% от населението на земното кълбо. Особена актуалност заболяванията на ставите придобиват при увеличаване на възрастта. Съгласно епидемиологическите изследвания, патологията на ставите при лица по-възрастни от 40 години се открива при 50% от случаите, а над 70 години – при 90%. Именно затова Световната Здравна Организация обяви първото десетилетие от новия век за борба със заболяванията на опорно-двигателния апарат. Ако навреме не предприемете необходимите мерки, болковия синдром се превръща за човека в ежедневно изпитание, когато даже и простите движения се отдават трудно, а за активен живот остава само да си спомняме. За да можем правилно за ”разшифроваме“ сигналите на своя организъм и да не допускаме такива тежки последствия е нужно преди всичко добре да разберем причините за възникването на заболяването – само тогава може да предприемем правилно лечение и да избегнем много усложнения.

Ставите на човека представляват сложна биохимична конструкция. Всички ставни повърхности на човека са покрити с еластична, гъвкава и гладка тъкан – хрущял. Неговата дебелина зависи от типа на ставата, функционалното натоварване върху нея и е от един до няколко милиметра. Всяка става е заключена в капсула – ставна обвивка. Нейните клетки отделят вътреставна (синовиална) течност, която за ставата е това, което е маслото за автомобила – тя намалява триенето на ставните повърхности и храни хрущяла. Едни стави, например на гръбначния стълб, са подредени доста плътно и не допускат големи движения. Други – лакътна, китка, коленна – са много подвижни.

Създавайки човека, природата не се е поскъпила на стави – 187 съчинения обезпечават свободата на движение на нашето тяло. А го ограничават повече от 100 ставни заболявания! За повечето от тях, без да разглеждаме различията, са характерни общи симптоми, представляващи така наречения ставен синдром. Той се проявява като промяна и деформация на ставите (изменение на тяхната форма вследствие на оток на около ставните тъкани и патологични тъкани разраствания), локални възпаления, ограничение на движенията на ставите и като следствие нарушение на тяхната функция, при това винаги има изразена болка. За нея съществува специален термин – атралгия. При цялото многообразие от причини, предизвикващо поражение на ставите, болшинството от случаите условно може да се подразделят на две групи – възпалителни и дегенеративно-дистрофични заболявания.

Към първата група патологии се отнасят артритите. Те се развиват вследствие попадане в областта на ставите или в организма на възбудители на бактериални или вирусни инфекции, или вследствие на автоимунна агресия (когато клетките на имунната система започват борба срещу клетките на собствения си организъм).

Ако е поразена една става се говори за моно артрит, две – три стави – олигоартрит, повече от три – полиартрит. Болката в ставата при бактериална инфекция не е свързана с физическо натоварване, тя възниква даже в състояние на физически покой и се усилва при движение. При това възниква оток и зачервяване на кожата около ставата, усеща се скованост, особено сутрин, отбелязва се изменение на формата и очертанията на ставата, предизвиква се възпаление на ставните тъкани, нарушава се костно-хрущялната повърхност на ставата и се натрупва около нея възпалителна течност. Възникват и такива общи симптоми, като чувство на умора, повишение на температурата, болка в главата, слабост, раздразнителност.

Една от най-тежките форми на поражения на ставите, често довеждащи до инвалидност, се явява ревматоидния артрит. Отговорност за възпаление на ставата в дадения случай носи имунитета – на определен етап организма встъпва в борба със самия себе си и в това абсурдно „сражение“ се разрушават ставите. За ревматоидния артрит е типично бавното развитие на заболяването (от латински „ревма“ – бавно течение). В болшинството от случаите в началото заболяването започва с възпаление и оток на ставите в основата на показалеца и средния пръст на ръцете, като възпалените стави при ревматоидния артрит винаги е симетрично. Ако се разгледа рентгенова снимка, то края на ставните повърхности, обикновено гладки, изглеждат изядени, приличат на листата на дърво, поразени от гъсеници Причината е в това, че ”разбунтувалата се“ синовиална течност прораства в ставата и разрушава хрущяла. В течение на заболяването в патологичния процес се включват все нови и нови стави. С времето това коварно заболяване може не само да доведе до пълна неподвижност ставите, но и да порази вътрешните органи – сърце, бял дроб, черен дроб и др.

Още едно, познато на много хора заболяване, отнасящо се към тази група – ревматизъм. По-рано всяка ставна болка се наричаше ревматизъм. Но в края на краищата, това е отделно заболяване, свързано със стрептококова инфекция, която уврежда на първо място сърдечната клапа и едва след това големите стави. Ревматизмът се проявява с повишена температура, силни болки, зачервяване и оток на големите стави – лакътна, коленна и др. След 10-12 дни се проявява полиартрита и като правило безследно си отиват. Но ревматичното поражение на сърдечните клапи с времето може да доведе до формирането на порок на сърцето. От тук известната поговорка ”Ревматизма ближе ставите и хапе сърцето“.

Към дегенеративно-дистрофичните заболявания на ставите се отнася артрозата. Тя възниква след травмиране на ставите в следствие на постоянни големи натоварвания върху тях. Затова артрозата е характерна за хора с определени професии – напр., поразени коленни стави при миньори, лакти и раменни стави при тенисистите, изменения в ставите на глезените и коленете при балерините. Безусловно, изразено механично въздействие на ставите оказва и излишното тегло – в този случай се променя осевото натоварване на ставите, което поврежда хрущяла. Решаваща роля в развитието на заболяванията играят също и ендокринните разстройства и нарушенията на обменните процеси в организма. При артрозите се увреждат както големите (коленна, тазобедрена, глезена, лакътна), така и малките стави, а и ставите на гръбначния стълб. В хода на развитото на заболяването, хрущялната тъкан постепенно се разрушава и изтънява, уврежда се също и вътрешната повърхност на ставата. Винаги организма се стреми да възстанови нарушенията в ставите и ”израстват“ на неговата повърхност шипообразни костни образувания. Това довежда до деформация на ставите и възникване на болка. Тя се появява след физическо натоварване, има не рязък и временен характер и изчезва при покой. С времето болката започва да възниква даже при незначително натоварване, при това ставите може да отекат, появява се болка при опипване, сгъването и разгъването на ставите нерядко се съпровожда с пукане. Главната цел на лечението при артрозите е да се нормализират обменните процеси в организма и да се отстрани претоварването в областта на поразената става.

Болки в ставите могат да предизвикат и механични фактори – такива като разтягане на сухожилието, разтягане на връзки и др. Ако при разтягането болките си отиват след 5-10дни, то при скъсани връзки те могат да продължат в течение на 3-4 седмици. Причина за болки в ставите може също така да бъде и алергия или нарушение на обмяната на веществата (напр. при подагра). Ставният синдром може да се явява предвестник на онкологични заболявания – те още не са открити, а ставите вече реагират. Болки в ставите нерядко се наблюдават при ендокринни заболявания, заболявания на кръвта, кожата, съединителната тъкан. Както виждате „мишената“ е една, а причината за заболяването е различна – болки и оток на ставите може да бъде проява на прекомерно натоварване върху тях, а могат да отразяват и наличие на инфекция в организма – затова е важен щателен анализ на всички симптоми. Категорично е доказано, че и в единия и в другия случаи, решаваща роля в профилактиката и лечението на заболяванията на ставите играе балансираното хранене. Затова за тези, които са се сблъскали със ставния синдром, на първо място е необходима корекция на храненето и употребата на биологично активни добавки към храната – Добрата, целеустремената регулация на обмяната на веществата е способна не само да облекчи болковия синдром, но и да отстрани причината, предизвикваща дегенерация на ставите, даже да възстанови неговите загубени функции. Най ефективния „състав за стави“ – комплекс от вит. А, вит. Е, вит. С, вит. В6, а също мед и селен.

Вит. А се счита за безценен съюзник в борбата с дегенеративните процеси в ставите, на първо място – благодарение на своите антиоксидантни свойства. Той усилва имунната защита, препятства развитието на остри и хронични инфекции, оказва благотворно действие на всички епителни тъкани и просто е необходим за ръста на нормалните здрави клетки, в това число и клетките на хрущялните тъкани.

Не по-малко ефективен антиоксидант се явява и вит. Е. Затова той помага на нашия организъм да се бори със свободните радикали, повреждащи клетките на ставните обвивки, стимулират възстановителните процеси в тъканите и забавят процесите на стареене на клетките. Той значително подобрява имунитета, затова е полезен при автоимунни заболявания в това число при артритите. При това вит. Е защищава други мастноразтворими витамини от разрушения на кислорода, в това число и вит. А, вит. В6 (пиридоксин) и вит. В5 (пантотенова киселина) съвместно с други витамини от групата В способстват за възстановяването на ставните повърхности и намаляват болковите проявления, а също така укрепват имунната система на организма.

Една от основните функции на вит. С е участието му в синтеза на колаген, основен градивен елемент на белтъка в съединителната тъкан, необходим е за възстановяване на хрущялните повърхности на ставите. Вит. С притежава антиоксидантни свойства и пречи на активността на свободните радикали. Учени – изследователи доказали, че концентрацията на аскорбинова киселина в кръвта на пациенти, болни от ревматоиден артрит, сравнени със здрави хора е снижена примерно със 93%. В този ред е било обявено, че в областта на възпалените стави, увредени от артрита, има повишена потребност от вит. С. Той укрепва защитните сили на организма, увеличава фатоцитарната активност на левкоцитите, а също и активизира изработването на антитела и макрофаги, които противодействат на инфекцията, унищожавайки бактериите и вирусите – в това число и предизвикващите ставните патологии. Освен това витамин С защитава вит. А и вит. Е от окисление и способства за подобряването на усвояването от организма на друг антиоксидант – селен. А този микроелемент се явява мощен имуностимуратор и онкостатичен агент, притежаващ широк спектър от въздействие върху нашето здраве. Няма друг минерал, който е толкова жизненоважен за нашите антиоксидантни защитни механизми. Затова неговото отсъствие предизвиква огромна дупка в нашата отбрана срещу много заболявания, в това число и ревматоидния артрит. Този микроелемент усилва имунната защита на организма против вируси и други патогенни агресори, способства възстановяването на увредените ставни повърхности, предотвратява увреждащото действие на свободните радикали в организма. Приема на селеносъдържащи препарати позволява да се намали, в редица случаи и да се прекрати напълно острата болка при възпалителни заболявания на ставите – това обяснява участието на селена във формирането на ферментите на синовиалната течност в ставния хрущял. Накрая – мед – едно от основните средства , от древността приемани при болни стави. Не случайно хората, получили болка, най-напред винаги поставят до увреденото място медно изделие. В древността лечебният ефект на медта са свързвали с нейното обезболяващо, антибактериално и противовъзпалително действие.

И действително, медта играе важна роля в обмяната на веществата, явява се компонент на много ферменти и белтъци, участващи в окислително-възстановителните процеси, способства за намаляване на възпалението и болката в ставите. В механизма на противоревматичното действие е доказана способността на медта да съкращава числото на свободните радикали, да възпрепятства тяхното образуване, да влияе на насищането на клетките с кислород, да участва в защитата на хрущялните тъкани. При клинични изследвания, проведени в последните години, препарати на мед играят водеща роля в лечението на ревматоидния артрит. Само при участието на този микроелемент започва формиране на вече споменатия колаген и укрепване на съединителната тъкан.

Безусловно, при появата на първите болкови сигнали в ставите на първо място е необходимо да се направи диагностика и да се открият истинските причини за патологията. Но независимо от поставената диагноза, във възможностите на всеки човек е да проведе ефективен курс на профилактика и лечение на заболяванията на ставите с помощта на комплекс от указаните витамини и минерални вещества. Те помагат да се отстранят причините за развитие на заболяването, да се прекрати възпалителния процес и едновременно да се възстановят функциите на ставите.

Като благодарност за такава терапия организма не само самостоятелно ще отстрани съществуващите поражения, ще ви избави от вече възникналите заболявания, а и ще ви предпази от възникване на такива в бъдеще.

Technorati Tags: артрит, артрозата, атралгия, болки в ставите, опорно-двигателния апрат, ревматизъм

Жизнени сокове текат по тялото, и в черния дроб са скрити техните извори. Затова черния дроб трябва да се пази и да не се претоварва. На него всички органи дължат живота си.

Запомнете, в това е целия смисъл:

Здрав дух на черен дроб – и организмът ще бъде здрав.

(Авицена)

Тези редове на мъдрият арабски целител, по най-добрият начин отразяват значението на здравия черен дроб за здравето на целия организъм. Действително, лошо работещият черен дроб – това винаги довежда до огромен стрес за всички човешки системи, влачейки след себе си редица опасни нарушения. Въпросът, как да защитим този орган от негативно въздействие, е вълнувал хората винаги, а към днешния ден той е особено актуален: медицински данни говорят за това, че последните десетилетия са донесли нова вълна от заболявания на черния дроб, в това число вирусния хепатит, заставяйки ни особено внимателно да се отнасяме към условията на неговата профилактика.

В нашия организъм черният дроб е разположен непосредствено под диафрагмата, от дясната страна по ребрата и в по-голямата си част е защитен от скелета на гръдния кош. Черният дроб е един от най-големите органи в човешкото тяло, играе важна роля в храносмилането и обмяната на веществата. Това е централен орган на хемостазата в организма. Към основните функции на черния дроб се отнасят обмяната на белтъците, мазнините, въглеводородите, витамините, водния и минерален обмен, пигментния обмен, секрецията на жлъчка и детоксикационна функция. По време на целия ни живот черният дроб изпълнява доста сложна и многостранна функция, явява се ключово звено в системата на детоксикация, участва в обезвреждането на редица ендогенни токсични продукти на клетъчния метаболизъм или на вещества, постъпили от вън. В този си вид, черният дроб влияе върху дейността на всички органи и системи: ако само за няколко часа той прекрати своята работа , веднага ще настъпи отравяне на целия организъм с токсични вещества.

Черният дроб играе важна роля в процеса на обмяната на веществата, като взема активно участие в синтеза на белтъци, въглеводороди, мазнини, обезпечава тяхното хранене, химическото им «превръщане» и последващото им постъпване в кръвта и лимфата.. Възможно е именно заради тези му характеристики, тибетските лекари да са го нарекли някога «голямата царица». А съвременните лекари са го нарекли «биохимична лаборатория», именно заради неговия «обменен фонд» организмът получава много необходими вещества. Така, черният дроб регулира съдържанието на захар в кръвта, синтезирайки глюкозата и преобразувайки я в гликоген – главен източник на енергия за организма. Черният дроб играе водеща роля в обмяната на липиди – неутрални мазнини, мастни киселини, фосфолипиди, холестерин. Участието на черния дроб в обмяната на липидите е тясно свързано с неговата жлъчеотделителна функция: жлъчката активно участва в разграждането на мазнините, тяхната асимилация в червата и подобрява процеса на храносмилане. Черният дроб – това е своеобразно “депо” на кръвта: около 1,5 литра преминават през черния дроб за 1 минута, като в съдовете на този орган могат да се намират до 10% от общото количество кръв на човека.

Функционалните и морфологични особености на черния дроб често стават обект на поражение при много инфекциозни и не инфекциозни заболявания. Заболяванията на черния дроб са много разнообразни: те могат да бъдат наследствени и придобити, първични (собствено заболяване на черния дроб) и вторични (поражения на черния дроб причинени от други заболявания). Условно всички те се делят на две групи: дифузни заболявания, когато възпалителния процес е поразил целия черен дроб и локални процеси (отоци, кисти).
Към заболяване на черния дроб нерядко довеждат инфекции (вирусен хепатит, остра жълта треска) и интоксикации напр. както ендогенна (уремия), така и екзогенна (алкохол, хепатотропни замърсители, хранителни отравяния). Голямо значение имат и разстройствата на кръвообращението, нарушение на храненето и обмяната на веществата.

Значителна част от заболяванията на черния дроб съставляват острия вирусен и хроничен хепатит.

Острия вирусен хепатит – най-разпространената и опасна група инфекциозни заболявания, предизвикани от специфични вируси. Към настоящия момент са познати 6 типа хепатопатогенни вируси: А, В, С, D, E и G, благодарение на които възникват около 90% от всички случаи на вирусния хепатит.

Хроничния хепатит е наречен дифузно възпалително – дистрофично поражение на черния дроб, което може да възникне в резултат на токсичното въздействие върху черния дроб от алкохол или лекарствени препарати, като в същото време една от основните причини за развитието на това заболяване се явява като правило вирусния хепатит B, C или D.

В следствие на това заболяване може да се появи цироза на черния дроб – хронично прогресиращо заболяване, което се характеризира с дистрофия и некроза на чернодробните клетки и с тяхното постепенно заместване от разрастваща се съединителна тъкан, което довежда до нарушение на структурата и функцията на черния дроб и развитие на хронична чернодробна недостатъчност. Терминът «цироза на черния дроб» (от гръцки kirrhos – «рижав») е въведен от Р. Лаэнек през 1819 година, имайки предвид особените морфолични изменения в органа (черният дроб придобива рижав цвят).

Проявите на това заболяване са много различни, но при всички съществуват редица общи характерни симптоми. При всички заболявания на черния дроб се снижава неговата обезвреждаща функция и се увеличава количеството на продуктите от разпада на белтъците в кръвта. Жълтеницата – един от най-важните симптоми на заболяване на черния дроб, развиваща се в следствие на натрупване на излишно количество на билирубин в кръвта. Най-рано от всичко тя се изявява върху бялото на очите (склерите). При много заболявания на черния дроб се наблюдава диспептичен синдром, за който е характерно наличие на болка и усещане на тежест в дясното подребрие, отсъствие на апетит, тежест, горчивина в устата и непоносимост към мазната храна.

Заедно със всички споменати причини, към заболяване на черния дроб довеждат системното преяждане, медикаментозни поражения, нарушение на имунитета, сърдечна недостатъчност, която може да предизвика застой на кръвния поток в черния дроб, а също и стреса.

Черният дроб се явява орган, който най-тежко се поразява при дълга, системна употреба на алкохолни напитки. Етанолът бързо се всмуква в стомашно-чревния тракт, едва 2-10 % от него се извежда чрез бъбреците и белия дроб, останалата част се метаболизира в черния дроб с помощта на окислителни механизми. Етанолът нарушава структурата и функционалната активност на черния дроб. В резултат се нарушават обмяната на веществата, снижава се продукцията на жлъчка, способността на организма да усвоява белтъците, мазнините и мастноразтворимите витамини, което довежда до хроничен дефицит на много биологично активни вещества. И обратно, регулярното постъпване в нашият организъм на минерали и витамини – това е необходимо условия за поддържане на нормалното функциониране на черния дроб, защото се натрупват мастноразтворимите вит.А, вит.Е, и вит.D. Обмяната на вит.А на всички етапи пряко зависи от функциите на черния дроб, при заболяване на органа се нарушава неговото всмукване в червата, натрупването му в чернодробните тъкани и постъпването му в кръвта. Вит.А участва във формирането на зрителния пигмент, необходим за нормалното развития на епителиалните тъкани. Вит.Е инхибира процесите на окисление и недостатъчното му количество в организма довежда до увреждане на чернодробния паренхимн. оказва регулиращо влияние върху метаболизма на белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, в това число Вит.Е , вит.А и вит.D, които оказват изразен положителен ефект върху дейността на различни системи на организма: Поддържат функцията на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези, кръвотворенето. Благодарение на наличието на антиоксидантни свойства, вит.А и вит.Е притежава способността леко да встъпват във взаимодействие със свободните радикали, (активни форми на кислорода), лишавайки ги от тяхната опасна активност. Това обуславя спирането на процесите на окисляване на липидите, белтъците и другите компоненти на клетките и ги защитава от увреждания. Антиоксидантни свойства притежава също така Вит.С - аскорбиновата киселина. проявява противомикробно и противовирусно действие, стимулира детоксикиращите ферменти в системата на черния дроб, нормализират процесите на кръвотворене.

Съвместното действие на гореспоменатите витамини усилват ефекта на още един необходим за здравето на черния дроб елемент – селен. Селенът влиза в състава на един от най-важните антиоксидантни ферменти, които защитават клетките от натрупване на продукти на окислението, предпазвайки от увреждане нейният ядрен апарат. Многобройни изследвания от последните десетилетия показват, че нарушенията в работата на антиоксидантната система, довеждат до снижаване защитните функции на клетката и нейният генетичен материал, увеличава се риска от увреждащото действие на агресивните форми на кислорода, и по този начин се повишава риска от развитие на онкологични заболявания.
Обмяната на болшинството витамини от групата В е непосредствено свързана с функциите на черния дроб. Вит.В6 (пиридоксин) влиза в състава на активния център на многобройни ферменти, катализиращи разнообразните превръщания на аминокиселините. Този витамин, редом с гореизброените витамини, се използва преди всичко за нормализиране на обмяната на веществата, което и определя неговото значение за профилактиката на заболяванията на черния дроб. Неговото допълнително въвеждане в организма е особено необходимо за болни, дълго време употребяващи антибиотици и други лекарствени препарати.

Вит.В12 в състава на ферменти участва в белтъчния, мастния и въглехидратния обмен. Вит. В12 нормализира (в съчетание с вит.В6 фолиева киселина) обмяната на метионина, предотвратяващ мастното израждане на черния дроб. Наблюдения в хода на лечение на болни от вирусен хепатит показали, че при приемането на вит.В6 и вит.В12 е целесъобразно да се добавя и вит.В9 фолиева киселина – това способства да се повиши ефективността на черния дроб и се съкращава престоя на болните в клиниката. Подобен ефект се обяснява с това, че витамините от групата В действат най-вече ефективно в комплекс, защото притежават синергично действие – това е способността да усилват действието един на друг. А комплексната употреба на всички изброени витамини и минерални вещества увеличава тяхното лечебно въздействие и способстват за профилактиката на заболявания на черния дроб, обезпечавайки в същото време най-нормалното функциониране на целия организъм.

Technorati Tags: вирусен хепатит, кисти, остра жълта треска, отоци, уремия, черен дроб

.

ЕМОЦИОНАЛЕН СТРЕС

В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, урбанизация, информационна натовареност и условия за остри конфликтни ситуации от различен характер, честотата на емоционалното стресово състояние все повече нараства и обхваща всички възрастови групи.

Същевременно се доказва, че емоционалният стрес е един от съществените фактори за развитие на редица заболявания на сърдечно-съдовата система /стенокардия, сърдечен инфаркт, хипертония,мозъчен инсулт/, както и на храносмилателната система /язвена болест, колит/ и някои нервно-психични разстройства.

Стресът се определя като състояние на организма, което настъпва в резултат на необикновено продължително дразнение и изисква напрежение с оглед адаптация към дразнителя. Осъществяването на адаптивните механизми и съответният тонус се постига чрез отделянето на т.н. стресорни хормони, които имат противовъзпалителен, противоболков и противоалергичен характер. За стрес като физиологично явление можем да говорим до момента на появата на патологични промени, свързани с болестни реакции в организма.

Дистресът е състояние, което се явява като продължение на стреса и е свързано с развитие на болестни промени в организма.

През последните години понятието стрес все повече се замества от понятието емоционален стрес, който представлява епидемиологично явление на нашия век.

Основен фактор в развитието на емоционалния стрес са отрицателните емоции и свързаните с тях конфликтни ситуации. Последните представляват една продължителна невъзможност да се удовлетворят главните жизнено важни потребности на организма от биологично и социално – психологично естество. Подобна конфликтна ситуация може да възникне в резултат на нарушени морално – етични и социално – правни норми, от прекомерно динамични темпове на живот и огромна информационна натовареност или като последица от отрицателно въздействие на редица екологични и професионални фактори – замърсяване на въздуха, повишено ниво на радиация, увеличение на шума, физически фактори, монотонен темп на конвейерна дейност, социални фактори като изолация, отчуждение.

Отрицателният ефект на този вид емоции върху организма се дължи на не съвпадане между програмираното и извършеното действие и в стремежа да се създаде пренагласа на организма те нямат ролята на мобилизиращ фактор. За разлика от тях, при положителните емоции планирането за осъществяване от една система действие съвпада с реално извършеното от нея и в този смисъл биологичното значение на положителната емоция има „поощряващ“ или „потвърждаващ“ характер на постигнатия от дадено действие успех.

Емоционалният стрес може да се приеме като личностен защитен механизъм, включващ както съзнателни психически процеси /приемане, предаване, контролиране/, така и несъзнателни /изтласкване, заместване, сублимация/. Професионалният стрес се определя като състояние, при което професионалните фактори взаимодействат с човека, като го принуждават да промени своето психично и /или физиологично състояние по начин, който включва задължение на личността да се отклони от своето нормално функциониране.

Ятрогенният стрес възниква при взаимоотношенията между лекар и пациент, когато неправилно изказани думи от лекаря, прекомерно назначаване на лечебни процедури и изследвания могат да предизвикат у пациента тревожност и хипохондрия.

Психосоциален стрес настъпва при бързо и изненадващо събитие или преживяване, което води до загуба на социално равновесие, чувство на страх, малоценност и безпомощност.

Стресогенните фактори са представени най-общо в следните групи:

1. Социално-екологични, тук спадат обществените бедствия като военна ситуация, социални вълнения, пребиваване в концентрационни лагери, масови катастрофи, природни бедствия, липса на работа и жилище.

2. Лични инциденти, като загуба на близък човек, загуба на работа, смяна на жилище, смяна на училище, раждане, органични заболявания, неприятности в семейството, „автостресорите“ или роля на фактори,“извиращи“ от самата личност поради нейната ранимост, предразположеност към стресорни въздействия. В този смисъл особено внимание заслужава т.н. стрес от „износване“, когато обкръжаващата среда постави пред личността по-големи изисквания от тези, които тя би могла да изпълни /напр. при свръх или недостатъчно натоварване/, при нарушения на отношението между очаквания и реална действителност /разочарования от брак, деца, работа/; конфликтни ситуации при изпълнение на дадена роля на ръководител, на дете или брачен партньор; липса на личностна способност за включване в колективен труд и интегриране в обществена среда; липса на стимули или прекомерна стимулация /до стрес води как то прекомерното натоварване, така и недостатъчното натоварване/.

3. Социално-икономически, бързи промени в социалните структури, миграция, урбанизация и свързаните с тях отчуждаване и социализация. Понятието „урбанизационна травма“ е свързано с недостиг на време, информационна натовареност, което налага нов динамичен стереотип и нови приспособителни механизми и може да доведе до нарушен баланс на адаптивните способности на организма.

4. Професионален, влизане в нови производствени процеси като комплексна механизация и автоматизация, възникване на нови професии, които променят традиционните видове труд, води до много висока или недостатъчна нервно-чувствителност и стимулация на организма.

5. Възрастови, влизане в училище, пубертет, женитба, бременност, приемане във висше учебно заведение, влизане в казармата, критическа възраст. Всички тези фактори влияят дотолкова за развитие на стресова ситуация, доколкото се осъществяват на фона на личностните способности на човека, до количественото натрупване на тези фактори и комбинацията им с други фактори. Неудачните учебни програми, които натоварват индивида в юношеска възраст, комбинирани с по-чести конфликти между родители и деца в този период, са съществен момент за появата на емоционален стрес при учениците. Подчертан стресов фактор е преминаването в пенсия и необходимата адаптация от активен живот към пасивност, чувство на малоценност,невъзможност за реализиране. Нерядко в такива случаи се наблюдават фатални последици /самоубийства, тежки психически разстройства.

6. Личностни, това са степента на ранимост и чувствителност на личността, не адекватната реактивност към съответен дразнител, което нарушава адаптационните възможности и може да доведе до развитие на стрес. За формиране на личността от съществено значение са семейните отношения, междуличностните връзки в отделни малки общества.

Счита се, че по личностната си характеристика съществуват два типа индивиди: тип А и Б – със съответната им генетична предразположеност към дадени заболявания и с определен начин на поведение.

Тип А са индивиди, които се представят като формирани от проблемите на нашата съвременност – амбициозни, неспокойни в желанието си да постигнат максималното в живота, упорити в работата, често агресивни към околните, не се отказват от борба, демонстрират своята конкурентна способност. Тип А се среща повече у мъжете, отколкото у жените. Той се оформя още от детска възраст, като значение за това се отдава на амбициозните родители и околната среда. Интерес представляват данните за някои биохимични показатели при този тип хора: високо съдържание на адреналин и норадреналин при физическо и психическо напре жение /емоционален или физически стрес/, високо съдържание на холестерол и повишен адренокортикотропен хормон /хормон, отделящ се от хипофизната жлеза и стимулиращ продукцията на хормоните от надбъбречната жлеза, т.н. стресорни хормони/, склонност към образуване на тумори, респективно сърдечен инфаркт, атеросклеротични промени.

Тип Б са индивиди, упорити при изпълнение на поставени задачи, но без амбицията на индивидите от тип А, с чувство за мярка в работата и отдиха. Смята се, че жените са по-склонни към тип Б-поведение. При наличието на всички изложени до тук фактори се налага уравно- весяванене на личността и приспобяването й към биологичната и социална среда, адаптиране на личността. Адаптацията се определя като специфична активност на организма при взаимодействието му с околната среда. Дезадаптацията е нарушена адаптация и се явява предпоставка за развитието на патологични състояние или т.н. болести на адаптацията.

Общият адаптационен синдром, или т.н. синдром на биологичния стрес, протича в следните три стадия:

1. Стадий на тревога /стадий на мобилизация/;

2. Стадий на съпротива /стадий на резистентност/;

3. Стадий на изтощение.

Тези три стадия се придружават от типични реакции от страна на организма, които се развиват последователно и имат за цел адаптация и защита на организма и възстановяване на нарушението под влияние на стресорния агент равновесие.

В стадия на тревога артериалното налягане се понижава, температурата на организма също се понижава, диурезата спада, спада и броят на лимфоцитите в кръвта. Нивото на кръвната захар и на редица електролити /калий, натрий, хлор/ в кръвния серум понижава. Алкалният резерв на кръвта спада чувствително. Веднага след тази шокова реакция следва контра шок, при който тези промени изчезват и показателите се нормализират.

В стадия на съпротива всички неспецифични адаптационни и компенсаторни реакции на организма в отговор на дразните ля се сумират и съпротивата достига своя максимум.

Третият стадий настъпва, когато адаптационните възможности на организма в отговор на дразнителя се претоварват в резултат на постоянни прекомерно силни дразнители.

Емоционалният стрес се разглежда още като двуфазово състояние:

I-ва фаза, наречена фаза на надеждата. В тази фаза е налице конфликт, който пречи да се осъществяват една или повече необходимости на организма за неговото по-нататъшно съществуване.

II-ра фаза, фаза на загубената надежда или фаза без надежда за излизане от конфликтната ситуация – когато бурно се развиват болестите на емоционалния стрес, които нарушават не само психиката на индивида, но и дейността на вътрешните органи.

Основният механизъм, по който се осъществява адаптационният синдром в различните стадии и фази, протича под влиянието на предния дял на хипофизната жлеза върху хормоналната дейност на кората на надбъбречната жлеза. Защитните физиологични механизми срещу дразнещия агент зависят от продължителността на функциониране на кората на надбъбречната жлеза. Когато се развиват свръх адаптационни механизми, тогава настъпват т.н. болести на адаптацията, включително язвена болест и артериална хипертония.

В началния стадий започва отделянето на хормоните адреналин и норадреналин от медуларната част на надбъбречната жлеза.

Във втория стадий се отделят гликокортикоидни хормони, настъпва адаптация. Гликокортикоидни хормони се отделят от кората на надбъбречната жлеза под активиращо действие на секретирания в този стадий адренокортикотропен хормон от предния дял на хипофизната жлеза. Сега е установено, че в отделните стадии и фази се секретират и редица други хормони /от щитовидната жлеза, инсулин и други/, както като невроендокринни механизми обясняват реакциите на различните органи и системи по време на стреса. Адреналинът и норадреналинът се отделят поради дразнене на симпатикусовата нервна система, която се нарича система на „борбата“ или на „аварийните ситуации“. Отделните хормони обуславят и промените в обмяната на веществата по време на стрес.

Определянето на стреса като „психобиологично понятие“ насочва вниманието към двете основни групи разстройства психофизиологични и соматични /органични/. В редица случаи стресът може да предизвика развитие на невроза с някои основни болестни изяви /депресия, тревожност или страх, които са главни прояви както на стресовото състояние /кризи на личността, идентифицирани със стреса/. Обаче стресови състояния, жизнени събития и кризи на личността могат да доведат до невроза само в случаи, когато личността ги възприема като център всред всички други фактори. Психогенни реакции могат да възникнат при някои остри реакции на стрес, напр. при злополука, преумора, когато се развива т.н. делир на изчерпване или остри реакции на стрес с разстройство предимно на емоциите – състояния на паника, възбуда, страх. Описани са остри реакции на стрес с разстройство на съзнанието или с психомоторни разстройства. Някои протрахирани или по-кратки депресивни реакции могат да се дължат също на стрес, например от загуба на близък, раздяла, изолация от външния свят. Тези депресии са обратими. Не се установява връзка между шизофренията и стреса.

Особен интерес представлява ролята на емоционалния стрес за социалната адаптация на личността и агресивността на поведението. Една от най-силните прояви на емоционалния стрес е агресивността. За развитието й допринасят и други странични фактори, като глад, чести наказания, социална изолация, йерархично понижение в службата, несигурност.

Достиженията на съвременната медицинска наука създадоха възможност до голяма степен да се открият мозъчните образувания, които подтикват към агресивност. Установена е неврохимичната основа на агресивността, както и някои хуморални фактори, участвуващи във формирането на агресивното поведение, напр. хормоните на надбъбречната жлеза, гамааминомаслената киселина, която има задържащи функции в централната нервна система.

Психосоматичната концепция за развитието на заболявания на сърдечно – съдовата, храносмилателната и други системи е несъмнена.

Потвърждава се значението на следните фактори, които определят органите „мишени“

1. Конституционално предразположение на базата на наследственост.

2. Отслабване на дейността на даден орган в резултат на прекарана травма или инфекция.

3. Активна дейност на органа в период на максимално емоционално напре жение.

4. Символно значение на органа в системата на значим личностен конфликт.

Стрес и сърдечно-съдови заболявания.

По данни на Световната здравна организация /СЗО/ главната причина за смъртността на населението са заболяванията на сърдечно-съдовата система, като 35-60% от тях е исхемичната болест на сърцето. Същевременно като основен причинен фактор се изтъкват стресът, начинът на живот и типът на личността.

В инервацията на сърцето участват редица нервни центрове, включително мозъчната кора. Самият сърдечен мускул е богато снабден с т.н. адренергични рецептори, които биват два вида алфа и бета – адренергични. На мястото на разклонението на каротидната /сънна/ артерия и по дъгата на аортата се намират нервни рецептори, особено чувствителни към барометрични промени. При покачване на артериалното налягане тези рецептори се дразнят, в резултат на което следват импулси за намалено образуване на адреналин и последващо подтискане на тонуса на симпатикусовата нервна система и разширение на артериолите, свързано с понижение на артериалното налягане и намаление на обема на сърдечната дейност.

Обратни са реакциите при понижено артериално налягане. Чрез дразнене на посочените рецептори следват импулси за повишена продукция на норадреналин, повишен тонус на симпатикусовата нервна система, вследствие на което се повишава и артериалното налягане. Продължителният и силен стрес нарушава този механизъм, поради което се получава лабилна хипертония, чието овладяване е решаващ момент за предпазване от развитие на стабилна хипертония.

Повишената активност на симпатикусовата нервна система при емоционален стрес води до също до засилване на сърдечната дейност. Пулсът се учестява, увеличава се количеството кръв, което сърцето изтласква за една минута в кръвоносните съдове /минутен сърдечен обем/. Подобно състояние на максимално увеличена работа на сърцето се нарича хиперкинетичен синдром. В резултат на това мускулатурата на сърдечните камери се разраства /хипертрофира/ и това може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност.

Участието на адренергичните /алфа- и бета-/ рецепторни механизми в регулацията на сърдечната дейност обуславя широкото приложение на т.н. алфа- и бета-блокери при лечението на някои сърдечно-съдови заболявания, предвид значението им за отделянето на адреналин и норадреналин.

Сърдечен инфаркт и емоционален стрес.

Повишеният симпатикусов тонус при емоционален стрес и свързаното с това повишено отделяне на катехоламини /адреналин,норадреналин/ представлява съществен фактор в развитието на исхемичната болест на сърцето, стенокардия и сърдечен инфаркт.

Установено е, че болните от исхемична болест на сърцето са прекарали 4-5 пъти повече стресови реакции преди заболяването, отколкото здрави индивиди. Доказано е, че всред хирурзите има значително по-висок процент болни от исхемична болест на сърцето, отколкото сред дерматолозите.

Емоционалният стрес може да предизвика развитие на сърдечен инфаркт без наличие на коронаросклероза или други предразполагащи фактори /повишено ниво на холестерола, затлъстяване, тютюнопушене, обездвижване, нарушен глюкозен толеранс/. Високото ниво катехоламини при емоционалния стрес води до спазъм на коронарните съдове, нарушено снабдяване на сърдечната мускулна тъкан с кислород и други хранителни вещества и последващо развитие на сърдечен инфаркт и кардиогенен шок. Силната сърдечна болка също води до освобождаване на катехоламини, което също увеличава коронарния съдов спазъм и съответно размерите на инфаркта.

Нарушеното снабдяване с кислород засяга и други жизнено важни органи и състоянието на болния бързо се влошава. Затова един от съществените моменти при сърдечен инфаркт и особено при развитие на кардиогенен /сърдечен/ шок е да се приложат болкоуспокояващи средства, за да се намали продукцията на катехоламини предизвикана от болката.

Емоционалният стрес и хипертония

Една от последиците на хиперкинетичния синдром при емоционален стрес е повишението на систолното артериално налягане, т.е. – развива се есенциална пертония. Освен ролята на стресорните фактори, от значение са адинамията, прекалената употреба на готварска сол, тютюнопушенето, наследственото предразположение, злоупотреба с алкохол.

При емоционален стрес се повишава продукцията на пресорни пептиди /вещества, повишаващи артериалното налягане/ в мозъка. По такъв начин емоционалният стрес уврежда мозъчната регулация на артериалното налягане и се отправят импулси в резултат на повишената симпатикусова активност.

Каскадният механизъм, който се задвижва е следният: повишени импулси при емоционално свръхнапрежение от продълговатия мозък по низходящата пресорна система; бета-адренергична стимулация на сърцето, която води до хиперкинетичен синдром; бета-адренергична стимулация на медулата на надбъбречната жлеза с последващо увеличено секретиране на адреналин и норадреналин; бета-адренергична стимулация на определен участък в бъбрека /т.н. юкстагломерулен апарат/, който произвежда ренин, стимулиращ продукцията на ангиотензин – най-силният съдосвиващ фактор в организма.

Така последният стабилизира започващото по емоционален път покачване на артериалното налягане.

Каква е връзката между емоционалният стрес, повишената употреба на готварска сол и хипертонията? Солта увеличава чувствителността към действието на хормоните, които свиват артериалните съдове. Адренокортикотропният хормон, който се отделя усилено от предния дял на хипофизната жлеза още в ранния стадий на емоционалния стрес, увеличава апетита към солта. Индивидите и от двата типа – А и Б консумиращи повече готварска сол много по-често боледуват от хипертония и исхемична болест на сърцето.

Стрес и храносмилателна система.

Емоционалният стрес може да доведе до тежки нарушения на храносмилателната система /спазъм на хранопровода, заболявания на стомаха и червата, моторни нарушения на дебелото черво, включително спастичен запек, дискинезии на жлъчните пътища/.

Като се има предвид голямото значение на личностната характеристика за развитието на емоционалния стрес и т.н. психосоматични заболявания става ясно, че напр. болните от колит имат по-особен характер – те са хиперсоциални, със силно подчертано чувство за дълг, раздразнителни, с по-изразена тревожност.

Емоционалният стрес, развит на фона на определен тип личност, дава отражение върху биоелектричната вълна на стомаха и червата. Установени са и морфологични промени в дебелото черво, което се поддава по-лесно на увреди от действието на дразнещи външни и вътрешни агенти.

Редица наблюдения доказват ролята на отрицателните емоции за увреждането на стомаха. Неврозата предизвиква промени в стомашната секреция. Например, при неврастения и хистерия секрецията на стомаха е забавена. При меланхолия секрецията на стомашния сок е намалена, докато у индивида с холеричен тип нервна система секрецията е повишена. Нарушенията в секреторната дейност на стомаха продължават докато трае стресовото състояние и невротичния процес.

Хроничният емоционален стрес предизвиква нарушения и в моторната дейност на стомаха, което променя евакуирането на храната от стомаха в дванадесетопръстника и тънките черва. Промените, които емоционалният стрес предизвиква в храносмилателната система, се осъществяват най-вероятно по нервно-хормонален път.

За язвената болест се допуска следният механизъм: при емоционално стресово състояние се развиват процеси на възбуда в мозъчната кора и други мозъчни образувания /напр. хипоталамус/. От предния дял на хипоталамуса се отправят импулси по вагусовия нерв, които имат отношение към стомашната секреция. От задния дял на хипоталамуса се включват механизми, които стимулират продукцията на хормони /адренокортикотропен хормон, кортикостероиди/, които увреждат стомашната лигавица и имат язвен ефект.

Емоционалното стресово състояние е от значение и за развитието на гастритни увреждания, тъй като се нарушава кръвообращението и нервната трофика на стомаха.

Предшествуващ емоционален стрес се явява отключващ и съществен фактор в развитието на редица ендокринни заболявания /напр. захарен диабет при пред диабетно състояние/. Дори някои сериозни усложнения на захарния диабет, като кетоацидозата, при голяма част от диабетиците се развива след силни емоционални преживявания.

Тиреотоксикозата е заболяване, което настъпва в резултат на повишената функция на щитовидната жлеза, повишена секреция на тиреоидни хормони и свръхактивни процеси на обмяната на веществата в организма. Емоционалният стрес представлява отключващ фактор на това ендокринно заболяване. Почти в 85% от случаите с тиреотоксикоза се установява предхождаща заболяването тежка психическа травма.

Наблюдавана е значителна честота на тиреотоксикоза в концентрационните лагери. Тиреоидните хормони в кръвта се повишават у лица, подложени на силен шум, дълготрайно безсъние, емоционално наситени филми и други стресорни фактори. Емоционалният стрес дава психосоматичната характеристика на тиреотоксикозата.

Ролята на емоционалният стрес в развитието на злокачествените заболявания не може нито да се приеме категорично, нито да се отхвърли. Трябва обаче да се вземат предвид някои фактори, които несъмнено имат отношение към злокачествените заболявания и които съпътствуват емоционалния стрес. Например, тютюнопушенето често започва и продължава под влияние на различни стресогенни фактори, кризисни състояния на личността и много жизнени събития. Същевременно ролята на тютюнопушенето за развитието на бронхобелодробен рак е несъмнена. Емоционалният стрес влияе върху имунните функции на организма, което също е от значение за образуване и развитие на туморите. Имунната система, повлиявана значително от емоционалния стрес е основен механизъм, по който психологичните и социалните фактори могат да въздействуват при развитието на злокачествени образувания. Установена е стократно по-голяма честота на тумори у болни, третирани с имуносупресорни препарати /подтискащи имунната система/ при органа или тъкана трансплантация.

Човешкият организъм реагира по различен начин срещу стресорните агенти. Някои лица се отличават с податливост към развитието на емоционалния стрес, други лесно се адаптират към него, а трети показват определена устойчивост към дразнещите агенти.

Особено голямо значение се отдава на личностната характеристика. Податливи към стресова реакция са лица с поведение тип А, докато лица с поведение тип Б са по-устойчиви.

В механизмите на развитието на емоционалния стрес от съществено значение е хормоналната активност на надбъбречната жлеза и симпатикусовата нервна система, която участвува до голяма степен и в поведението на индивида. Лицата с агресивен тип на поведение реагират при емоционален стрес с отделяне на повече норадреналин и се борят активно за оцеляване, докато, по-слабите се затварят в себе си, отстъпват, при тях се повишава отделянето на адреналин.

Освен адреналина и норадреналина, за емоционалния стрес са от значение и хормоните, секретирани от кората на надбъбречната жлеза /кортизон, кортизол, преднизолон/. В малки дози тези хормони подобряват процесите във висшата нервна дейност и усилват процесите на диференцирано задържане. По-големи дози действуват върху индивида в зависимост от неговия тип нервна система, като предизвикват възбуда или задържане.

Други фактори, които са от значение за начина на реагиране към стресорни агенти, са:

1. Генетична предиспозиция, свързана с индивидуалните особености.

2. Индивидуална реактивност, респективно типът нервна система.

3. Придобита резистентност към стресорни агенти в резултат на прекарани в миналото стресови ситуации.

Съществува възможност за създаване на пряка или кръстосана резистентност на организма към емоционален стрес. Пряка когато се изработва резистентност срещу определен фактор, а кръстосана – когато организмът се тренира спрямо други дразнители-фактори /студ, топлина, понижено парциално налягане на кислорода, електро магнитно поле/, които в малки или средно прилагани дози създават резистентност на организма не само към тях, но и към други фактори, които предизвикват емоционален стрес.

Важен фактор в изработването на механизмите на резистентност към емоционалния стрес е двигателната активност на организма. При мускулни движения се разширяват кръвоносните съдове, подобрява се кръвоснабдяването на органите и така се предотвратява развитието на съдов спазъм и хипертония, които често съпътствуват емоционалния стрес.

Доказана е ролята на положителните емоции в изграждането на резистентност към емоционалния стрес. Установени са центрове на положителните и отрицателните емоции в хипоталамуса. При дразненето им се получават нарушения в честотата на сърдечната дейност,аритмия. Ако след отрицателни емоции веднага последват положителни, не се развива стресово състояние. Положителните емоции имат силно антистресово и антиневротично действие.

Блокирането на хормоните на медуларната част на надбъбречната жлеза /адреналин и норадреналин/ предотвратява някои от последиците на стреса. Блокиране на адренергичните рецептори в мозъка с подходящи медикаменти възпрепятствува образуването на стомашна или дуоденална язва при емоционален стрес. Подобен вид медикаменти /бетаблокери/ се използуват за регулиране на нервната и сърдечната дейност при стресово състояние.

Психофармакологията днес разполага с широк спектър препарати, които намаляват емоционалното напрежение, страха и гнева. Половите хормони също влияят върху диспозицията към стрес. Женският организъм е по-резистентен към стрес в сравнение с мъжкия. Жените страдат по-рядко от някои болести / хипертония, стенокардия, сърдечен инфаркт, атеросклероза /, при които емоционалният стрес има определено значение.

За резистентността към стрес от значение е силата и бързината на действие на стресорните агенти. При внезапно действащи силни дразнители времето за развитие на защитните сили и тяхната мобилизация е недостатъчно, докато при бавно настъпващ, макар и силен емоционален стрес адаптацията е по-добра.

Прогнозата за излизане от емоционалния стрес зависи от промените в артериалното налягане и сърдечната дейност. Резки колебания в артериалното налягане, понижението му, промени в сърдечния ритъм са лоши показатели за изхода на емоционалния стрес.

Честотата на емоционалния стрес и на психичните и органичните заболявания, свързани с него, налагат търсене на начини за предпазване от стресовите фактори, тренировка на индивида от най-ранна възраст, подбиране на методи за релаксация и регулиране на напрежението.

Методи за релаксация и регулиране на напрежението.

Релаксацията на мускулатурата е начин, който се препоръчва като подходяща форма за борба с емоционалното стресово състояние. Приема се, че напрежението в мускулатура та обуславя импулси до мозъка, които възбуждат всички отдели, включително тези, отговорни за развитието на стрес / ретикуларна формация, хипоталамус, мозъчна кора /. Целта на релаксацията е да се създадат условия за отпускане на мускулатурата посредством подходящо положение на тялото. Върху мускулатурата може да се упражнява волев контрол. В първия момент не е необходима генерализирана релаксация, а само такава на стегнатия участък.

Борбата срещу напрежението в скелетната мускулатура е насочена спрямо енергийното изчерпване, до което това напрежение води. Енергийният дефицит обуславя намалена работоспособност, превъзбуда, безсъние, хронична умора и апатия.

Различните транквилизатори, сънотворни и други медикаменти оказват само временен релаксиращ ефект. Особено добре релаксиращи за скелетната мускулатура са масажите, физиопроцедурите, физкултурата. Задължително е посочените процедури да се комбинират с препарати, които премахват състоянието на страх и тревожност в индивидуално подбрана дозировка.

Подобно комплексно третиране на емоционалния стрес представлява предпоставка и за последваща психотерапия. Възможно е и самостоятелно преодоляване на стресовата ситуация. Това обаче носи риск за лабилност на поведението, чувство на несигурност и внушаемост.

Понастоящем са създадени модели за интервенция при различни стресови ситуации, свързани със самоубийства, сексуално-стресова проблематика, пубертетни стресови ситуации, кризи на зрялата възраст и на самотните хора. При всички тези случаи е необходима спешна диагноза, лечение и последващи грижи за лицата, прекарали стрес.

Профилактика на стреса може да се проведе на три нива:

1. Първична профилактика – с основен момент премахване на вредните фактори, които увреждат здравето;

2. Вторична профилактика – чрез ранно откриване и ефективно лечение на възникналите заболявания;

3. Третична профилактика – чрез провеждане на максимално ефективна рехабилитация.

При първичната профилактика е необходимо да се насочи към отрицателните психосоциални фактори и стресогенни влияния в обществото. Те обикновено водят до остри и хронични разстройства, нарушения в поведението, създават се отрицателни навици и нализане в т.н. стресогенно податлив начин на живот /консумация на алкохол, тютюнопушене, наркотици/.

Съществен момент е и социално-психичният климат на работното място. Особено отрицателно е въздействието на роботизирания производствен процес. Срещу подобно стресогенно въздействие е необходимо да се въведе в паузите „емоционално-положително дразнене“. Психичната удовлетвореност от профила и качеството на трудовата дейност е мощно средство за предотвратяване на професионалния стрес.

Друг важен момент е семейството. Проблемът за брака трябва да се обсъжда сериозно от страна на родителите, да се избягва конфронтация между родители и деца, както и между брачните партньори с оглед създаване на благоприятна семейна атмосфера, психична и морална удовлетвореност на всеки член на семейството. Ранната диагноза е съществен момент при вторичната профилактика на възникналия стрес, за да предотврати развитието на остър болестен процес. Психичните разстройства могат да се съчетават с нарушения от страна на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната и ендокринната системи, чувство на страх, обърканост, изпотяване, разстройство в концентрацията на вниманието.

Алкохолът не може да се приеме като антистресорен фактор. Той обикновено премахва един и води до друг стрес. Така например възбуждайки сексуалния потенциал, алкохолът фактически понижава сексуалната ефективност, което е сериозен стрес. По същата причина не трябва да се използват и наркотици и високи дози успокояващи средства.

Третичната профилактика обхваща мерките за ограничаване на инвалидността, настъпила в резултат на психични и органични нарушения – последици на стреса. Главен момент тук е премахването на дисфункцията чрез целенасочено въздействие върху болния в сферата на обкръжаващата го семейна и професионална среда.

Стресът в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стават все по-многобройни и разнообразни по характер. От друга страна, все повече се изясняват механизмите на развитие на емоционалния стрес и на различните стресови състояния. Това дава възможност за насочена профилактика, овладяване и лечение на стреса и последиците от него.

Основен фактор в борбата срещу стреса е личността и степента на нейната антистресова резистентност. Човек е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможностите си, ограничава ненужните амбиции, регулира изискванията на околните и избягва неадекватни ситуации. Tова не означава пасивност и примиренчество.

Борбата срещу пречките и трудните ситуации води до усъвършенствуване на личността, до натрупване на знания и опит, но всичко това трябва да се пречупва съобразно капацитета и личностните особености на индивида. Нерядко се наблюдават лоши последици от търсене на по-леки начини за съществуване, което може да доведе до промени в поведението, търсене и употреба на алкохол и наркотици с оглед самоуспокоение от безличното съществуване.

По-трудно податливи към стрес са лица, при които доминират висок професионализъм, трудови навици и желание за нравствено усъвършенствуване. Антистресорен фактор имат добрият социално-психичен климат, широки контакти с приятели, добра семейна среда с общи културни интереси и икономическа стабилност, взаимно уважение и традиции. Акцентът, който се дава на социалната среда, предполага акуратен стил и метод на работа, отговорна администрация, избягване на стереотипен и шаблонен подход, правилна оценка на трудовата дейност на индивида.

Не трябва да се пренебрегват и фактори, произлизащи от обективните условия на работа /осветление, силен шум, температура, необичайно бързи темпове/. Що се отнася до ролята на семейната среда, то трябва да се търсят психо-социални стимули за създаване на добра семейна атмосфера, да се достигне максимално хуманизиране на семейството, да се съгласуват интересите и индивидуалността на всеки член на семейството.

Факторите на личността и жизнените обстоятелства, които имат значение за развитие на стрес, са следните:

1.Наличие на интелектуални качества, чрез които се предвиждат събития, суспектни за стресова реакция, и способност за антистресреакция;

2. Наличие на добри междуличностни контакти и реална помощ от приятели при необходимост;

3. Приспособяване на личността към самостоятелност и издръжливост към трудности и напрежение;

4. Надежда и основания за постигане на поставена цел;

5. Възможност за самостоятелно справяне с теоретични и особено с практически проблеми;

6. Ефективност в действията и максимално използуване на собствения опит, възможност за координиране на помощ от другите.

От успехите в борбата срещу стреса зависи намаляването на заболеваемостта от сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, стомашно-чревни и психически болести. Същевременно трябва да се търсят нови начини за запълване ва дефицита от витамини и минерали необходими на нашия организъм, физическа релаксация за намаляване на психичното напрежение, за увеличаване на положителните емоции и за правилно редуване на труд и отдих.

С цел първична и вторична профилактика на това състояние и в състава на комплексната терапия се препоръчва прием на следните БАД на компания “Vision”:

Пакс съдържа билков комплекс (маточина, лавандула, мак), който оказва меко успокояващо действие. Билковите компоненти притежават седативна и спазмолитична активност, снемат нервното напрежение и безпокойството, нормализират съня, сърдечната дейност и храносмилателните процеси.

Антиокс съдържа екстракт от семки и люспи на грозде и Гинко билоба, които са ефективни природни антиоксиданти, притежават антиагрегационни свойства по отношение на тромбоцитите на кръвта, подобряват микроциркулацията, повишават снабдяването с кислород на сърцето, мозъка и други органи.

Хромвитал съдържа елевтерокок, способстващ адаптацията към стрес, тонизиращ централната нервна система.

Лайфпак Джуниър съдържа витамини от група В, магнезий, калций, които нормализират дейността на нервната система.

Антистресовият комплекс : Хипер, Мистик, Пасилат и Ревиен съдържат билкови компоненти, чието комплексно въздействие оказва седативно, антидепресантно, антистресово действие, подобрява настроението, нормализира съня, премахва нервната възбуда, чувството на тревога и страх, повишава устойчивостта на организма към физически и психически претоварвания.

Мъжкият комплекс : Ламин (елевтерокок и парагвайски чай), Сталон (женшен)– способстват адаптацията към стрес, стимулират физическата и умствената работоспособност.

Женският комплекс : Артемида (пелин, цимицифуга оказват мек седативен, антистресов ефект), Нортия (жълт кантарион – антидепресивно действие, глог – меко транквилизиращо действие, магнезий – антистресов ефект), Бюти (масло от лопох (пореч) – седативен, антистресов ефект).

Technorati Tags: емоционалният стрес, колит, мозъчен инсулт, нервно-психични разстройства, стенокардия, стрес, сърдечен инфаркт, хипертония, язвена болест, Ятрогенният стрес